Смълчаност
Смълчаност
Ти нежност събуди в мен
промени ритъма на моето сърце
смълчан и тих и устремен
огряваш като ярко слънце.
Тихо с вяра ме изпълни.
Полъх душата гали!. Спри!
Люлее се снагата, обливат я вълни
в пазвата тайната се скри.
Чувства топли и красиви.
Смълчаност!... Огън гори!...
Докосва и дух и клетки живи
трепетни вълнения, но боли.
В болката - животът се ражда
и обич и надежда дива
пробужда и разпалва жажда.
Съдба орисва, но Бог решава.
Нима виновна съм сега
феерично щастие трепти
бележи сладост оставила следа
всяка фибричка сияе и трепти.
© Йонка Янкова All rights reserved.
