Смърт
Хехе, човече,
видя ли как се крие зад ъгъла,
покрила глава с качулка,
крие костеливото си тяло с дълга до земята перелина!
Гледай само как те гледа
замечтана...
Чака да дойде твоят ден,
но този ден, стари мой приятелю не е днес.
Днес тя идва за мен!
Смъртта, тя е моя приятелка,
колко пъти сам писал за нея!
Тя знае, че аз съм единственият по - силен от нея!
Защото дори след като мине през мен, аз пак ще живея.
Смъртта, стари ми приятелю се страхува от мен...
Ех, човече не бягай...
Тя не е тук за теб.
Остави я да гледа,
наслаждава се на момента,
на последния авторски миг!
Не, не, смърт почакай....
А ти, човече ела!
Вземи този лист и го отпечатай,
нека народът помни моите слова...
© Станислав Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Гриноир това стихче е написано на базик за да качя нещо в саита!Скоро не го бях правил
-
много хубаво мн ми харесва 6 от мен
-
точно така. страхотно е!!! Само не разбрах защо народът трябва да запомни как се фукаш, че си по-силен от смъртта...Това всъщност няма значение.
-
много готино направо е номер 1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
