gemavar (Мадлен)
9 0
Oct 29, 2008, 7:51 AM

Смърт 

  Poetry » White poetry
638 0 4
 

Заглъхват стъпките,

вратата се затваря...

Потръпваш,

във очите ти смъди.

Изправяш се,

но опита пропада.

Напрягаш се,

но раната кърви.

Загубваш всякаква надежда,

преглъщаш черната печал.

Оглеждаш се -

кълбо от прежда

и пън - отдавна догорял.

Завихря се

на болката въртопа,

политаш,

падаш.

После - празнота...

Оттегляш се,

но връщат те в живота.

Къде си?

Има само белота.

Букет от рози,

кана и спринцовка.

Прозорец със решетки

и врата.

Замисляш се,

съмнението гложди.

Защо си?

Чиста тишина.

Какъв си?

Кой си?

Отговор - отсъства.

Прецакан чакаш,

знаеш ли какво?

Отпускаш се,

заспиваш...

но се стряскаш.

Отнякъде долита сивота.

На пръсти,

тихо,

в стаята ти влиза

жена във черно,

във ръце с коса...

Покой,

търпение...

Какво замисля?

Какво ли?

Да те вземе от света!

Отдръпваш се,

но късно е!

Посяга...

Ръце запретваш за последен път.

Но тя студени кокали напряга

и ето -

идва...

Тук е твойта смърт.

© Мадлен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??