Смърт
Заглъхват стъпките,
вратата се затваря...
Потръпваш,
във очите ти смъди.
Изправяш се,
но опита пропада.
Напрягаш се,
но раната кърви.
Загубваш всякаква надежда,
преглъщаш черната печал.
Оглеждаш се -
кълбо от прежда
и пън - отдавна догорял.
Завихря се
на болката въртопа,
политаш,
падаш.
После - празнота...
Оттегляш се,
но връщат те в живота.
Къде си?
Има само белота.
Букет от рози,
кана и спринцовка.
Прозорец със решетки
и врата.
Замисляш се,
съмнението гложди.
Защо си?
Чиста тишина.
Какъв си?
Кой си?
Отговор - отсъства.
Прецакан чакаш,
знаеш ли какво?
Отпускаш се,
заспиваш...
но се стряскаш.
Отнякъде долита сивота.
На пръсти,
тихо,
в стаята ти влиза
жена във черно,
във ръце с коса...
Покой,
търпение...
Какво замисля?
Какво ли?
Да те вземе от света!
Отдръпваш се,
но късно е!
Посяга...
Ръце запретваш за последен път.
Но тя студени кокали напряга
и ето -
идва...
Тук е твойта смърт.
© Мадлен All rights reserved.
Злато от есен е!
