Aug 12, 2014, 4:05 PM

Смърт

  Poetry » Other
531 0 0

Бе мрачен ден,

небето се разсърди,

заваля и дъжд!

В студената земя,

в ковчега ти потъна,

отрупан с толкова цветя,

оплакан от много сърца

тръгна към другия свят.

 

 

Капки се стичат по нашите лица,

сърцата лудо бият,

ще се пръснат ей сега!

Кал и плач се смесват,

буци пръст над теб се свличат,

коленича и моля бог да си добре.

Друго вече не мога да сторя за теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...