12.08.2014 г., 16:05

Смърт

529 0 0

Бе мрачен ден,

небето се разсърди,

заваля и дъжд!

В студената земя,

в ковчега ти потъна,

отрупан с толкова цветя,

оплакан от много сърца

тръгна към другия свят.

 

 

Капки се стичат по нашите лица,

сърцата лудо бият,

ще се пръснат ей сега!

Кал и плач се смесват,

буци пръст над теб се свличат,

коленича и моля бог да си добре.

Друго вече не мога да сторя за теб!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...