Jun 22, 2015, 6:12 PM

Смърт

  Poetry
832 0 0

Сърцата невинни погуби

пълни с любов и доброта...

Хвърли телата им убити

и тяхната душевна празнота...

 

Мракът без срам ги погълна,

а те жадуваха за светлина..

Животът в ада ги върна,

в незаслужен огън да горят...

 

Ъгълът, самотен ги чакаше,

без гости, а само тъмнина,

а стените леко оцветяваше

с тъмните си черни багрила.

 

Ръцете им с кръв заляти

бяха останали те,

жадувайки за оная жена,

жената на смъртта...

 

Тишината ги погълваше,

дружелюбно, без проблем,

а те просто чакаха

да прегърнат жадния ад....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шери Назми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...