Jun 22, 2015, 6:12 PM

Смърт

  Poetry
837 0 0

Сърцата невинни погуби

пълни с любов и доброта...

Хвърли телата им убити

и тяхната душевна празнота...

 

Мракът без срам ги погълна,

а те жадуваха за светлина..

Животът в ада ги върна,

в незаслужен огън да горят...

 

Ъгълът, самотен ги чакаше,

без гости, а само тъмнина,

а стените леко оцветяваше

с тъмните си черни багрила.

 

Ръцете им с кръв заляти

бяха останали те,

жадувайки за оная жена,

жената на смъртта...

 

Тишината ги погълваше,

дружелюбно, без проблем,

а те просто чакаха

да прегърнат жадния ад....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шери Назми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...