Aug 23, 2023, 3:25 PM

Смърт

  Poetry » Other
475 0 0

Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа.
Гореше моето сърце,
беше станало леко като перце.
Боляха ме моите стъпала,
но вече нямаше значение и това.
Що нещо загинало е отвътре, 
то никога живота му няма да възвърне...
Имах ли значение и аз,
питам се в този късен час.
Продължих да крача през жарта
с моите боси крака,
но вече не усещах тази болка,
вече дори и не трепвах,
дори сълзица не пуснах.
Преминах жарта,
стигнах до огромна врата,
цялата в рани престъпих аз
в този смъртен час.
И раните си намериха лек,
сърцето ми отново натежа,
отново спокойно аз лежа.
Душата ми намери покой,
след този тъжен вой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...