23.08.2023 г., 15:25

Смърт

477 0 0

Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа.
Гореше моето сърце,
беше станало леко като перце.
Боляха ме моите стъпала,
но вече нямаше значение и това.
Що нещо загинало е отвътре, 
то никога живота му няма да възвърне...
Имах ли значение и аз,
питам се в този късен час.
Продължих да крача през жарта
с моите боси крака,
но вече не усещах тази болка,
вече дори и не трепвах,
дори сълзица не пуснах.
Преминах жарта,
стигнах до огромна врата,
цялата в рани престъпих аз
в този смъртен час.
И раните си намериха лек,
сърцето ми отново натежа,
отново спокойно аз лежа.
Душата ми намери покой,
след този тъжен вой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...