Смъртна елегия 2

Не зная коя съм, не зная и накъде да вървя... 
Изгубих всичко в себе си, 
някой откъсна мойте крила. 
Вървя надалеч, скитам се в мрака, 
по полета и гробища напълно съма. 
Мен никой не ме заслужава, 
аз съм просто момичето с злощастна съдба. 
От очите две сълзи се стичат, но кървави са те, 
сърцето от болка и мъка се разкъсва, 
душата на късчета се накъсва. 
Краката не издържат вече, 
отивам си от този гаден свят, 
цялата съм на парчетаъ- 
във всяко забита остра отровна стрела, 
цялата в кръв опръскана. 
Точно на това гробище, в тази яма ще е моят гроб сега. 
Родена сама, умряла сама от всички тези забити стрели. 
Всеки ден нова се забиваше и сърцето все по - трудно тупти. 
Умирам, но на кой му пука за това момиче умряло от страх?... 
Нима някой ще сложи край мъртвото и тяло цветя? 
Нима някой би избърсал сълзите и 
да съживи тази бедна душа? 
Нима някой ще му липсва, 
нима някой ще тъжи? 
Остават само въпроси без отговори, 
защото нея днес смъртта я победи....