Apr 15, 2020, 9:15 PM  

Смъртоносна схватка

  Poetry
896 5 12

Безмилостна жестокост ни преследва,

потракват хищно зъбите ѝ черни.

А изкушено от кръвта, напредва

вампирно зло със ярост безогледна.

 

И тегне алчност, станала греховна.

Затваря ни в паническа атака.

Ръждясал ключ на суета вековна,

спасение, загубено във мрака.

 

И само страх компания ни прави.

Вечеряме с отрови и зарази.

Издигнал кръст, всесилният борави

със слабостта ни. Господ да ни пази!

 

Рецептата: Варят в казани жито.

И вадят вино, дълго отлежало.

За “Бог да прости” живите, които

отдавна в същността си са умряли.

 

Утеха ли? Невидима е тази

енигма... И броим пред сън овцете.

О, нека вяра в схватката ни пази!

За смърт на вълк от куче не жалете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...