Apr 15, 2020, 9:15 PM  

Смъртоносна схватка

  Poetry
903 5 12

Безмилостна жестокост ни преследва,

потракват хищно зъбите ѝ черни.

А изкушено от кръвта, напредва

вампирно зло със ярост безогледна.

 

И тегне алчност, станала греховна.

Затваря ни в паническа атака.

Ръждясал ключ на суета вековна,

спасение, загубено във мрака.

 

И само страх компания ни прави.

Вечеряме с отрови и зарази.

Издигнал кръст, всесилният борави

със слабостта ни. Господ да ни пази!

 

Рецептата: Варят в казани жито.

И вадят вино, дълго отлежало.

За “Бог да прости” живите, които

отдавна в същността си са умряли.

 

Утеха ли? Невидима е тази

енигма... И броим пред сън овцете.

О, нека вяра в схватката ни пази!

За смърт на вълк от куче не жалете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....