Измислих си всичко и смъртта на паяка,
ухажващ първите червени лалета,
и вързаните с белезници пътни влакове,
и липсата на възраст при поетите.
Измислих си вечност в няколко страници
и се опитах да снимам мисли.
Цяло чудо ще е ако останат
смъртоносни мълчания за дописване.
Измислих си обич и дълго я гоних.
Измислих си теб с ореол и омая.
Измислих си всичко и всичко е болно,
защото сама го мечтая.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
