Jul 12, 2007, 12:00 PM

Смъртта

  Poetry
823 0 0
 

Смъртта е цвете студено,                             
забулено в мрак и тъма,                                                  
поливано с чужди сълзи.


Смъртта е момиче  красиво,                    
облечено в одежди черни,                                
сияещо с красота зловеща.


Смъртта е рай жесток,                        
отнема ни любими хора                                 
и оставя в нас огромна пустота.


Смъртта е началото на края,                   
или краят на началото,                                
с нея започва и свършва животът ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...