Всеки го е страх от нея!
Тя идва, без да си я канил,
и взема твоята душа.
След нея нищо не остава -
само едно безжизнено тяло.
Никой тя не пита иска или не
да тръгна е с нея.
Хваща с ледената си ръка
твоята душа и те към безкрая.
Всеки го е страх от нея!
Идва, без да си я канил,
и взема твоята душа.
Това е тя, Смъртта!
© Теодора Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
