Смъртта е в бяло
Случи се. Видях смърта.
Минаха години от тогава.
Не беше в черно. Не беше със коса.
Внушаваше ми някаква забрава.
Обвита бе във мека светлина.
И в нея чувах гласове познати.
Не бях подготвен за това.
Тук имах неизпълнени задачи.
Възпротивих се с всички сили.
Заритах. Не . Там бях без крака.
Долу имам хора толкоз мили.
Притрябвали ми техните крила.
Отново на земята някой ме захвърли.
В тялото си с болка се завърнах.
Крилата бързо някой ми опърли.
Но аз със зло не му отвърнах.
Видях смърта. Не беше грозна.
Одеждите й бяха бели като сняг.
Но пак съм тук. С душа свободна.
И отново върша грях след грях.
© Ник Желев All rights reserved.
