Nov 1, 2008, 11:48 AM

Смъртта като представление

955 0 3

Днес репетирах смъртта си.
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах,
в тон, разбира се, с чаршафа,
писмо предсмъртно на компютъра набрах,
но тонерът на принтера се скапа.
И чашата с водата не забравих,
оставих я наблизо на тоалетката,
и псевдо-завещание направих,
макар да нямам много в сметката.
И с туй привърши моето приготовление:
костюм, декори - всичко е идеално.
Остана само представлението -
да умра реално...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....