Nov 1, 2008, 11:48 AM

Смъртта като представление

958 0 3

Днес репетирах смъртта си.
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах,
в тон, разбира се, с чаршафа,
писмо предсмъртно на компютъра набрах,
но тонерът на принтера се скапа.
И чашата с водата не забравих,
оставих я наблизо на тоалетката,
и псевдо-завещание направих,
макар да нямам много в сметката.
И с туй привърши моето приготовление:
костюм, декори - всичко е идеално.
Остана само представлението -
да умра реално...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...