Снегът пак тихичко вали...
Снегът пак тихичко вали,
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде,
перца от птиците краде.
Подсвирква някакъв младеж,
случайна дума, остър звън,
събуждат ехо и поглеж,
фъртуна смее се навън,
бърборещ в чайничето чай,
разказва приказки, за май,
за слънце, цъфнали липи,
за лястовичи звънък глас,
събужда чудо, да не спи,
да очарова всички нас.
Снежинки хвъркат вън, или,
донесли пролетта пчели?
Часовник от стената стар,
за кукувичката е дом
и кой ти гледа календар
и зима, студ, фъртуна щом,
с криле на спомен лекокрил,
нахълтва в стаята април?
И непокорен, луд и млад,
полита с птичите души,
на двора вишните цъфтят,
а календарът пак греши
и над квартала зимно тих,
в стиха светулка улових.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
