Dec 18, 2008, 6:36 AM

Снегът се спускаше бавно

1.1K 0 0
Снегът се спускаше бавно
***
Снегът се спускаше бавно,
а твоят образ отсреща
все по-малко ясен ми беше.
***
Снегът се спускаше бавно,
а ти до мен спокоен спиш.
В съня си леко се пробуждаш
и ме търсиш уморен.
***
Навън е топла пролет
и топлината влиза в мен,
но от твоята ръка студена
студът навлиза в мен.
***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христинка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...