Снежен ден

             на Емона

Вятър духа силен тук,

баба долу връти пръжки с лук.

Сняг се сипе, ама чок.

А познай дали има ток: ааа-йок.

През джамекя наднича баба Кина.

Под мустака си нарежда

В таз' виелица дано не се спомина.

То мустак не е, а къделя прежда.

Туй сега, че съм космата, май не е кусур...

Нека да ми топли на гъзягата дебела.

Нищо че не би ме пожелал и най-загорелия *ур.

За моя Ваньо съм газела.