Снежинка
Не ме попита дали ми се плаче,
когато ме остави на булеварда сама.
Около нас снежинки играеха,
а аз още стисках чаша с чай в ръка.
Гледах те как си отиваш.
По тротоара с ръце в джобовете вървиш.
Тъй безразлично просто си тръгна,
дори не посмя към мен глава да завъртиш.
Една снежинка, бяла и палава,
в чая падна и се стопи.
Гледах я как се разтапя сред кълбата на парата.
Гледах я как става неспособна отново да полети!
В локвите кални падат снежинките.
Стават от бели кралици на прах.
И гледам как грациозни танцьорките
изчезват отново в мръсната кал.
И аз като тях бях бяла кралица,
озарена от твойта снежна любов.
Но ти ме бутна с усмивка фалшива
в локвата, пълна със кал!
Ще продължават да бляскат витрините.
Ще продължават коледни песни да звучат.
Но аз няма да продължавам да плача,
напротив, моите очи от радост ще блестят!
Ще те забравя сега, а след години ще кажа:
„Каква глупава детска любов!“.
На моите деца ще разкажа
как някога с тебе бяхме едно!
Ти щастлива ме правеше,
заедно летяхме до седмото небе,
каквото и да ми кажеше,
не можех да се чувствам зле.
До момента, в който ми каза:
„Свободна си. Можеш да си вървиш.“
Обърна се и тръгна си по булеварда,
мислейки си, че ще ме забравиш.
Но аз още в сънищата ти ще идвам,
напомняйки за стореното зло.
С усмивка нежна и блага
и с безмълвния въпрос "Защо?".
Аз съм вечната бяла снежинка,
с вихрен леден танц изпълваща нощта.
На крилцата си нося нежност и обич,
но не за теб е любовта!
© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Извинявам се, ще се постарая да бъда по-внимателна. И да, не е оправдание, че съм на 14, но ще Ви помоля, Ники, да се държите малко по-добре! Бъдете малко по-мила с хората, защото да се държат гадно с теб дори на мястото, където мислиш, че всичко ще бъде наред, да изникне някой такъв, който да потиска настроението, е меко казано притеснително и обезкуражаващо! Благодаря за разбирането!
-
Ако си бяхте направили труда да прочете това, което ви излезе като текст след редакцията, или някоя от десетките теми из форума, които редакторите се скъсват всуе да пускат, нямаше да се стигне до там - днес да се чудя кое да изтрия и кое да оставя. фактът, че сте само на 14, изобщо не е оправдание.
-
Знам, но аз направих малка редакция, а после то просто изчезна и аз го публикувах втори път. Извинете за притеснението!
-
Това стихотворение е публикувано веднъж!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
