Dec 29, 2024, 6:45 AM

Снежинки

383 0 0

Падат леко и спокойно сред голите дървета,
свирят и пеят своята зимна оперета.
Вятърът спи с мечките своя сън,
оттук-оттам се чува лек звън.

 

Падат по лицето ми студени,
на топлите ми бузи разтопени.
Търкалят се и падат отново на земята,
побеля там, където доскоро беше тревата.

 

Блестеше като скъпоценен камък.
Деца бягаха и с него се заиграват,
замерваха се със снежни топки.
Аз слушах летящите около мен нотки.

 

Бели и невинни се носеха от появилия се вятър.
Погледът ми за миг се бе размазал.
Изчезнаха децата от площадката,
седях на пейка сам, с ръка на тетрадката.

 

Студът ме приспиваше с топлината си,
олекваше тялото ми и литна душата ми.
Едно последно издихание,
красиво видение на едно самотно създание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Анонимен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...