Dec 29, 2024, 6:45 AM

Снежинки

382 0 0

Падат леко и спокойно сред голите дървета,
свирят и пеят своята зимна оперета.
Вятърът спи с мечките своя сън,
оттук-оттам се чува лек звън.

 

Падат по лицето ми студени,
на топлите ми бузи разтопени.
Търкалят се и падат отново на земята,
побеля там, където доскоро беше тревата.

 

Блестеше като скъпоценен камък.
Деца бягаха и с него се заиграват,
замерваха се със снежни топки.
Аз слушах летящите около мен нотки.

 

Бели и невинни се носеха от появилия се вятър.
Погледът ми за миг се бе размазал.
Изчезнаха децата от площадката,
седях на пейка сам, с ръка на тетрадката.

 

Студът ме приспиваше с топлината си,
олекваше тялото ми и литна душата ми.
Едно последно издихание,
красиво видение на едно самотно създание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Анонимен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....