Снежинки в ресниците
СНЕЖИНКИ В РЕСНИЦИТЕ
Нали си знаеш, че без теб не спя.
Та аз без теб и ден не съм живяла.
Какво, че сто вселени ни делят.
Абстракция са дни и разстояния.
Знам – ти си в мен, и аз от теб съм част.
И даже не е нужно да говорим.
То – тялото ми – хаос, бури, страст...
Душата ми е твоя, само твоя.
Вълшебна нощ! ... Нали съм светлина,
откривам те и тайно те рисувам –
по устните ти капе мед и цвят –
смалявам се в пчела и те целувам.
Целувам те по звездните очи –
аз само в тях съм жива като пламък.
В пожара ми от думи и от стих,
печат от мойта обич ти оставям.
Да знаеш, че където и да си,
изгубиш ли посоката в безкрая,
една Светулка огън ти тъкми,
пътечка към сърцето си чертае...
И всичките желания в едно
в ресниците като снежинки трепкат.
Проблясва чудно Коледно дърво,
превръща ме в копнеж и нежен шепот...
Аз вярвам, че се случват чудеса –
ще дойдеш ти като в магия бяла,
ще кажеш тихо “Не, без теб не спя...“
и всичко, всичко, всичко отначало!!
–––––
© Светла Илиева All rights reserved.
