Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен…
И естествено – ще се влюбиш.
Ще потънеш в есенна мъка.
А аз ще се превърна във дъжд,
ще се превърна в падащи листи,
в посока на вятъра.
Ще обиколиш с мен света -
по-щастлив от всякога.
... И когато Есента си отиде
и всичко в сняг се посипе,
замечтана и нежна,
отново ще седя на прозореца
с лист хартия
повтаряйки нежно:
"Дайте ми дъжд ...
Дайте ми вятъра ...
Подарете ми листи ...
За моята снежна симфония...”
декември 2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
отново ще седя на прозореца
с лист хартия"
Отива ти!