Jan 21, 2010, 11:59 PM

Снежна симфония

  Poetry
2.2K 0 21

 

Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
                                Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
                                      ще го нарека Есен…
И естествено – ще се влюбиш.
                                         Ще потънеш в есенна мъка.
А аз ще се превърна във дъжд,
                             ще се превърна в падащи листи,
                                                    в посока на вятъра.

Ще обиколиш с мен света -

                             по-щастлив от всякога.
... И когато Есента си отиде
                    и всичко в сняг се посипе,
замечтана и нежна,
                    отново ще седя на прозореца
                                           с лист хартия
повтаряйки нежно:
                      "Дайте ми дъжд ...
                                      Дайте ми вятъра ...
                                                Подарете ми листи ...

                                                       За моята снежна симфония...”

декември 2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...