21.01.2010 г., 23:59

Снежна симфония

2.2K 0 21

 

Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
                                Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
                                      ще го нарека Есен…
И естествено – ще се влюбиш.
                                         Ще потънеш в есенна мъка.
А аз ще се превърна във дъжд,
                             ще се превърна в падащи листи,
                                                    в посока на вятъра.

Ще обиколиш с мен света -

                             по-щастлив от всякога.
... И когато Есента си отиде
                    и всичко в сняг се посипе,
замечтана и нежна,
                    отново ще седя на прозореца
                                           с лист хартия
повтаряйки нежно:
                      "Дайте ми дъжд ...
                                      Дайте ми вятъра ...
                                                Подарете ми листи ...

                                                       За моята снежна симфония...”

декември 2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...