21 янв. 2010 г., 23:59

Снежна симфония

2.2K 0 21

 

Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
                                Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
                                      ще го нарека Есен…
И естествено – ще се влюбиш.
                                         Ще потънеш в есенна мъка.
А аз ще се превърна във дъжд,
                             ще се превърна в падащи листи,
                                                    в посока на вятъра.

Ще обиколиш с мен света -

                             по-щастлив от всякога.
... И когато Есента си отиде
                    и всичко в сняг се посипе,
замечтана и нежна,
                    отново ще седя на прозореца
                                           с лист хартия
повтаряйки нежно:
                      "Дайте ми дъжд ...
                                      Дайте ми вятъра ...
                                                Подарете ми листи ...

                                                       За моята снежна симфония...”

декември 2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...