adiveil
16 results
Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг. ...
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг. ...
4140
1
76
Благодаря ти, Дар -
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана, ...
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана, ...
3555
2
71
"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...
2725
1
64
Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората
и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.
Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка, ...
и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.
Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка, ...
3124
7
47
Прибирам се. Посреща ме дъждът -
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах ...
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах ...
3650
4
54
Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...
3544
3
55
Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...
1961
20
Душата ми разтегна се до скъсване
под тази закъсняла вече ласка.
А грубите ти пръсти я отблъскват -
до дрипавост, до кръв сега я драскат.
Но пак е твоя. Твоя до ограбване. ...
под тази закъсняла вече ласка.
А грубите ти пръсти я отблъскват -
до дрипавост, до кръв сега я драскат.
Но пак е твоя. Твоя до ограбване. ...
3298
21
Моят стих изтъня - като стара, преносена риза.
Избеля от сълзи, неизплакани още дори.
Затова по-добре в него този път да не влизаш.
Ще го кърпя сама. Може би ще успея... или...
Бягат думите пак, разпилени от вятъра, чужди. ...
Избеля от сълзи, неизплакани още дори.
Затова по-добре в него този път да не влизаш.
Ще го кърпя сама. Може би ще успея... или...
Бягат думите пак, разпилени от вятъра, чужди. ...
1612
1
29
(посветено)
Не тъгувай по измамно бъдеще,
по щастие, измислено от хората.
Понякога го търсим и се връщаме,
залитайки от пътя и умората. ...
Не тъгувай по измамно бъдеще,
по щастие, измислено от хората.
Понякога го търсим и се връщаме,
залитайки от пътя и умората. ...
1303
1
19
Море и буря. Склона на вълна.
Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
Проблясък бърз и черна тъмнина.
Душевен смут. И дъно на душата.
Мирише на бои. Кована мед. ...
Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
Проблясък бърз и черна тъмнина.
Душевен смут. И дъно на душата.
Мирише на бои. Кована мед. ...
1291
2
16
Днес раздялата идва естествено.
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие ...
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие ...
2346
19
Не ми се спира. Искам още малко
да ровя с шепи пухкавия сняг.
Животът ми е шеметна пързалка -
летя надолу. И след малко пак.
И с ужас див косите ми се веят ...
да ровя с шепи пухкавия сняг.
Животът ми е шеметна пързалка -
летя надолу. И след малко пак.
И с ужас див косите ми се веят ...
1470
28
Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...
1336
29
Художнико, да беше ме познавал,
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах
най-простички надежди и събития. ...
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах
най-простички надежди и събития. ...
2076
2
44
Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...
2019
45
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
