Снежно сърце
Застанал в мрака
Слушам тишината
И в трясъка
На морския
Прибой
Дочувам
Шепот тих
Откъм мъглата
Във глас
Един
От гласове
Безброй
Заслушвам се
шепти
Откъм небето
Снежинката
Над пенести
Вълни.
Уплашена
Ще падне
Във морето
А то така
Безжалостно
Гърми
Продумвам ù
И също
И отвръщам
С на тишината
Вопъла
Без вой.
„Не бой се
Виж водата те
Прегръща
Ще станеш пак
Каквато бе...
В покой...?”
„Прегръдка аз не искам
Не
Но зная
Че от вода съм
И ще стана пак
Вода
Човеко
Искам просто
Пак
Накрая
Снежинка пак
Да бъда
Сред снега
Да плувам
Сред небесните
Простори
Да яхна на виелица
Мощта
Душата снежна
Няма
До обори
Дори морето
Кипнало
В нощта.”
Застанал в мрака
Слушам
Тишината
И грохота
На морските
Вълни
И пак вода
Се слива
Със водата
И пак снежинка
Същото
Шепти
© Борислав Ангелов All rights reserved.
