Снежинки. Две сърца. Целувка. Точка!
По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание:
Снежинки. Две сърца. Целувка. Точка!
На чай и мандарини у дома да ухае.
Вълшебна зима. Студена, а топли!
От нежност бяла притварям очи.
Ласка на слънчев, мимолетен отблясък
огрява в заскреженото дворче следи
от детски крачета - щастлив отпечатък.
И празнични витрини! Коледна трапеза!
Зима с всички нюанси на бялото!
По детски пак чакам, с нова надежда.
С добро да пребъде! И с благодарност!
© Даниела Виткова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Да Бъде, Дани 