Снимка на калта без ретуш
СНИМКА НА КАЛТА БЕЗ РЕТУШ
Гърмеше юни! Хиляди ведра
изливаше разгърден в сляпа ярост!
И с мощ като от земните недра
се втурнаха вода и кал без жалост.
Понесоха по пътя си смъртта,
готова да премаже всеки срещнат.
Превърна се за миг в палач пръстта,
до днес боготворена и безгрешна.
Със сила на цунами връхлетя
разпенена водата кръвожадна.
След нея всяка къща опустя,
прилича днес на гробница прохладна.
Удавиха се с ужас в яростта
тринадесет живота непорочни.
След седмица разчистваме калта
да търсим пак дете... Дали нарочно
препича слънце с лъч от ятаган,
а съвестта излющва змийска кожа?
Народът ни е като във капан,
съдбата е опряла в него ножа.
Аз вярвам, че очаква тя от нас
да се помолим и да се покаем.
Стотици чистят кал и в този час...
Но чисти ли сме? Отговора знаем.
25.06.2014
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че това стихотворение намери много читатели! Исках да стигне до колкото се може повече хора и това се оказа възможно. Беше показано в няколко електронни сайта на ежедневните ни вестници. Но дано има поука за вбъдеще от сполетяващите ни природни наказания!
-
!!!
-
Доче, пак ме зарадва със стихотворния си коментари и с това, че застана пред това стихотворение!Благодаря ти от сърце, мила!
-
"препича слънце с лъч от ятаган,
а съвестта излющва змийска кожа?"
Горчиви истини... Въпроси- път без изход.
Боли от изводи. И пепелта тежи.
Оставя белези пожарът, но не иска
светът със гузна съвест да заспи...
Аплодирам топлото човешко чувство в стиха ти и активната позиция на авторката! -
Римоза, топлят ме думите ти! Много ми се иска наистина да съм ги заслужила!
-
Има и други стихове, посветени на това природно бедствие,
но този стих е уникален, силно въздействащ, сътворен по
Яворовски стил, но със съвременно и мъдро послание! Браво!
ПОЗДРАВИ! -
Сеси, странно ми е , че досега само жени се спират под това стихотворение.
Дали защото са по-чувствителни и съпричастни на трагедията като цяло?
Поздравявам те, че усети написаното с душата си! -
Много истинско стихотворение, което удря съзнанието с невероятна сила! Аплодисменти!
-
Сани, благодаря, че се спря пред това стихотворение и коментира!
Вече си зачислена в групата на доброволците! -
Споделям мненията и призива!
Наистина силен стих!
Поздравявам те, Мария! -
Призивът ти е много навременен, Ивон! Дано успеем да се справим с почистването на душите си, което е нещо много лично и ние, пишещите, се явяваме доброволците в тази мисия.
-
Много силен стих! Време е да изчистим калта от душите си! Поздравления!
-
Ели, до като пишех стихотворението, пред очите ми бяха смразяващите кадри на бедствието, които видях по телевизията...Нескончаемо се повтаряха в съзнанието ми, взривяваха мисълта ми... Всичко това трябваше да излезе в стих.
Благодаря ти за високата оценка, за изразената позиция! -
Доста се писа по темата. Но този стих рисува бедствието с неповторима, ярка, наситена до сетивност образност.
Незабравима картина и мъдър, замислящ финал.
Поздравления, Мария!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
