27 jun 2014, 20:50

Снимка на калта без ретуш

  Poesía » Civil
704 0 14

 

 

 СНИМКА НА КАЛТА БЕЗ РЕТУШ

 

Гърмеше юни! Хиляди ведра

изливаше разгърден в сляпа ярост!

И с мощ като от земните недра

се втурнаха вода и кал без жалост.

 

Понесоха по пътя си смъртта,

готова да премаже всеки срещнат.

Превърна се за миг в палач пръстта,

до днес боготворена и безгрешна.

 

Със сила на цунами връхлетя

разпенена водата кръвожадна.

След нея всяка къща опустя,

прилича  днес на гробница прохладна.

 

Удавиха се с ужас в яростта

тринадесет живота непорочни.

След седмица разчистваме калта

да търсим пак дете... Дали нарочно

 

препича слънце с лъч от ятаган,

а съвестта излющва змийска кожа?

Народът ни е като във капан,

съдбата е опряла в него ножа.

 

Аз вярвам, че очаква тя от нас

да се помолим и да се покаем.

Стотици чистят кал и в този час...

Но чисти ли сме? Отговора знаем.

 

25.06.2014

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че това стихотворение намери много читатели! Исках да стигне до колкото се може повече хора и това се оказа възможно. Беше показано в няколко електронни сайта на ежедневните ни вестници. Но дано има поука за вбъдеще от сполетяващите ни природни наказания!
  • !!!
  • Доче, пак ме зарадва със стихотворния си коментари и с това, че застана пред това стихотворение!Благодаря ти от сърце, мила!
  • "препича слънце с лъч от ятаган,
    а съвестта излющва змийска кожа?"

    Горчиви истини... Въпроси- път без изход.
    Боли от изводи. И пепелта тежи.
    Оставя белези пожарът, но не иска
    светът със гузна съвест да заспи...

    Аплодирам топлото човешко чувство в стиха ти и активната позиция на авторката!
  • Римоза, топлят ме думите ти! Много ми се иска наистина да съм ги заслужила!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...