27.06.2014 г., 20:50 ч.

Снимка на калта без ретуш 

  Поезия » Гражданска
530 0 14

 

 

 СНИМКА НА КАЛТА БЕЗ РЕТУШ

 

Гърмеше юни! Хиляди ведра

изливаше разгърден в сляпа ярост!

И с мощ като от земните недра

се втурнаха вода и кал без жалост.

 

Понесоха по пътя си смъртта,

готова да премаже всеки срещнат.

Превърна се за миг в палач пръстта,

до днес боготворена и безгрешна.

 

Със сила на цунами връхлетя

разпенена водата кръвожадна.

След нея всяка къща опустя,

прилича  днес на гробница прохладна.

 

Удавиха се с ужас в яростта

тринадесет живота непорочни.

След седмица разчистваме калта

да търсим пак дете... Дали нарочно

 

препича слънце с лъч от ятаган,

а съвестта излющва змийска кожа?

Народът ни е като във капан,

съдбата е опряла в него ножа.

 

Аз вярвам, че очаква тя от нас

да се помолим и да се покаем.

Стотици чистят кал и в този час...

Но чисти ли сме? Отговора знаем.

 

25.06.2014

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че това стихотворение намери много читатели! Исках да стигне до колкото се може повече хора и това се оказа възможно. Беше показано в няколко електронни сайта на ежедневните ни вестници. Но дано има поука за вбъдеще от сполетяващите ни природни наказания!
  • !!!
  • Доче, пак ме зарадва със стихотворния си коментари и с това, че застана пред това стихотворение!Благодаря ти от сърце, мила!
  • "препича слънце с лъч от ятаган,
    а съвестта излющва змийска кожа?"

    Горчиви истини... Въпроси- път без изход.
    Боли от изводи. И пепелта тежи.
    Оставя белези пожарът, но не иска
    светът със гузна съвест да заспи...

    Аплодирам топлото човешко чувство в стиха ти и активната позиция на авторката!
  • Римоза, топлят ме думите ти! Много ми се иска наистина да съм ги заслужила!
  • Има и други стихове, посветени на това природно бедствие,
    но този стих е уникален, силно въздействащ, сътворен по
    Яворовски стил, но със съвременно и мъдро послание! Браво!
    ПОЗДРАВИ!
  • Сеси, странно ми е , че досега само жени се спират под това стихотворение.
    Дали защото са по-чувствителни и съпричастни на трагедията като цяло?
    Поздравявам те, че усети написаното с душата си!
  • Много истинско стихотворение, което удря съзнанието с невероятна сила! Аплодисменти!
  • Сани, благодаря, че се спря пред това стихотворение и коментира!
    Вече си зачислена в групата на доброволците!
  • Споделям мненията и призива!

    Наистина силен стих!

    Поздравявам те, Мария!
  • Призивът ти е много навременен, Ивон! Дано успеем да се справим с почистването на душите си, което е нещо много лично и ние, пишещите, се явяваме доброволците в тази мисия.
  • Много силен стих! Време е да изчистим калта от душите си! Поздравления!
  • Ели, до като пишех стихотворението, пред очите ми бяха смразяващите кадри на бедствието, които видях по телевизията...Нескончаемо се повтаряха в съзнанието ми, взривяваха мисълта ми... Всичко това трябваше да излезе в стих.
    Благодаря ти за високата оценка, за изразената позиция!
  • Доста се писа по темата. Но този стих рисува бедствието с неповторима, ярка, наситена до сетивност образност.
    Незабравима картина и мъдър, замислящ финал.
    Поздравления, Мария!
Предложения
: ??:??