27.06.2014 г., 20:50

Снимка на калта без ретуш

694 0 14

 

 

 СНИМКА НА КАЛТА БЕЗ РЕТУШ

 

Гърмеше юни! Хиляди ведра

изливаше разгърден в сляпа ярост!

И с мощ като от земните недра

се втурнаха вода и кал без жалост.

 

Понесоха по пътя си смъртта,

готова да премаже всеки срещнат.

Превърна се за миг в палач пръстта,

до днес боготворена и безгрешна.

 

Със сила на цунами връхлетя

разпенена водата кръвожадна.

След нея всяка къща опустя,

прилича  днес на гробница прохладна.

 

Удавиха се с ужас в яростта

тринадесет живота непорочни.

След седмица разчистваме калта

да търсим пак дете... Дали нарочно

 

препича слънце с лъч от ятаган,

а съвестта излющва змийска кожа?

Народът ни е като във капан,

съдбата е опряла в него ножа.

 

Аз вярвам, че очаква тя от нас

да се помолим и да се покаем.

Стотици чистят кал и в този час...

Но чисти ли сме? Отговора знаем.

 

25.06.2014

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че това стихотворение намери много читатели! Исках да стигне до колкото се може повече хора и това се оказа възможно. Беше показано в няколко електронни сайта на ежедневните ни вестници. Но дано има поука за вбъдеще от сполетяващите ни природни наказания!
  • !!!
  • Доче, пак ме зарадва със стихотворния си коментари и с това, че застана пред това стихотворение!Благодаря ти от сърце, мила!
  • "препича слънце с лъч от ятаган,
    а съвестта излющва змийска кожа?"

    Горчиви истини... Въпроси- път без изход.
    Боли от изводи. И пепелта тежи.
    Оставя белези пожарът, но не иска
    светът със гузна съвест да заспи...

    Аплодирам топлото човешко чувство в стиха ти и активната позиция на авторката!
  • Римоза, топлят ме думите ти! Много ми се иска наистина да съм ги заслужила!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....