27 июн. 2014 г., 20:50

Снимка на калта без ретуш

705 0 14

 

 

 СНИМКА НА КАЛТА БЕЗ РЕТУШ

 

Гърмеше юни! Хиляди ведра

изливаше разгърден в сляпа ярост!

И с мощ като от земните недра

се втурнаха вода и кал без жалост.

 

Понесоха по пътя си смъртта,

готова да премаже всеки срещнат.

Превърна се за миг в палач пръстта,

до днес боготворена и безгрешна.

 

Със сила на цунами връхлетя

разпенена водата кръвожадна.

След нея всяка къща опустя,

прилича  днес на гробница прохладна.

 

Удавиха се с ужас в яростта

тринадесет живота непорочни.

След седмица разчистваме калта

да търсим пак дете... Дали нарочно

 

препича слънце с лъч от ятаган,

а съвестта излющва змийска кожа?

Народът ни е като във капан,

съдбата е опряла в него ножа.

 

Аз вярвам, че очаква тя от нас

да се помолим и да се покаем.

Стотици чистят кал и в този час...

Но чисти ли сме? Отговора знаем.

 

25.06.2014

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че това стихотворение намери много читатели! Исках да стигне до колкото се може повече хора и това се оказа възможно. Беше показано в няколко електронни сайта на ежедневните ни вестници. Но дано има поука за вбъдеще от сполетяващите ни природни наказания!
  • !!!
  • Доче, пак ме зарадва със стихотворния си коментари и с това, че застана пред това стихотворение!Благодаря ти от сърце, мила!
  • "препича слънце с лъч от ятаган,
    а съвестта излющва змийска кожа?"

    Горчиви истини... Въпроси- път без изход.
    Боли от изводи. И пепелта тежи.
    Оставя белези пожарът, но не иска
    светът със гузна съвест да заспи...

    Аплодирам топлото човешко чувство в стиха ти и активната позиция на авторката!
  • Римоза, топлят ме думите ти! Много ми се иска наистина да съм ги заслужила!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...