Снощи си мислех за теб...
И музата - тази невярна изгора -
кацна отново при мен.
Вярно, за кратко дойде.
Поседя, вдъхнови ме... и отлетя!
Идва, най-вече, когато
в душата ми трепети има.
Край тебе тя цяла звънти!

Тук на езика си спирка ще сложа.
Смутена си пак от мойте слова.
И макар с нежелание,
"до скоро" ти казвам.
Оттеглям се в своя мрачен палат.
Не, не! Няма да плача!
Усмивка да пратиш ще чакам -
тя моя палат да огрей!