Софус
Умираме и никога
не ще да отнесем
дори скръбта на близките
във гроба.
Животът - приказка,
облечена във бяло,
е царица само любовта.
Умираме понякога със мигове
и дълги в тях минутите изглеждат,
дори дълга изпълнен,
ценен в мига на вечното,
е някаква прашинка
сред хиляди безкрайни
пясъци в пустинята
от прашни пътища.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
