Софус
Умираме и никога
не ще да отнесем
дори скръбта на близките
във гроба.
Животът - приказка,
облечена във бяло,
е царица само любовта.
Умираме понякога със мигове
и дълги в тях минутите изглеждат,
дори дълга изпълнен,
ценен в мига на вечното,
е някаква прашинка
сред хиляди безкрайни
пясъци в пустинята
от прашни пътища.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
