Софус
Умираме и никога
не ще да отнесем
дори скръбта на близките
във гроба.
Животът - приказка,
облечена във бяло,
е царица само любовта.
Умираме понякога със мигове
и дълги в тях минутите изглеждат,
дори дълга изпълнен,
ценен в мига на вечното,
е някаква прашинка
сред хиляди безкрайни
пясъци в пустинята
от прашни пътища.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
