Трябва да се науча да пускам нещата
както се пуска корабче в реката.
Сгъвам го прилежно от лист хартия,
откъснат от тетрадката със стихове,
писани за момчето, в което бях влюбена
през лятото на далечната 1988 година.
Корабчето потегля, малко неуверено,
люшва се леко и се скрива зад завоя.
Пожелавам му лек път, пожелавам му лек
път и някой ден гордо да нахлуе в морето!
Разбира се много по-вероятно е
малко след като се скрие от погледа ми ...