Солените кристали
Морето – пристан с утринна прохлада,
отворено към летния безкрай,
предлага ни любов като награда,
в прегръдката на земния си рай.
Аз пак те търся в този слънчев ден,
във всяка капка морска тишина.
От теб е моят свят преобразен,
най-искрената, влюбена жена.
А времето е спряло своя ход,
минутите не бързат, не текат.
Оглеждат се в този небосвод
и като миди в пясъка лежат.
По този пясък стъпките ни тлеят,
отминал ден се връща като зов.
Сълзите на брега блестят и греят —
солените кристали от любов.
И нека времето да ни покрива
със плащ от делници и суета.
В сърцето ми ще бъдеш вечно жива —
най-истинската обич на света.
© Бончо Бончев All rights reserved. ✍️ No AI Used
