WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
Feb 6, 2011, 10:48 PM

Сомнамбул 

  Poetry » Other
763 0 7

Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.

Търся и събирам приказни мечти.
Нощем се размиват граници и факти.
Всичко е възможно. Мисля, че почти
вече се отучих да напредвам с лакти.

С джобовете, пълни с приказен запас,
сутрин се прибирам в празната ми къща.
Слънчев лъч проблясва. Тихо е у нас.
Сякаш в неоткрита църква се завръщам.

Себе си забравил, в себе си стоя.
И случайни мисли бързо се прескачат.
Слънцето изгрява. Сутрешна дъга
осветява утрото ми. И прогонва здрача.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!
  • Приятно съм изненадана! Поздлав за хубавия стих!
  • хубав е
  • Комплименти!!!
  • и аз се почувствах тук като в храм...на чиста, красива и светла душа,
    радвам ти се, търсачо и събирачо на приказни мечти..
    великолепен стих, Йордан...сърдечно.
  • Много ми хареса
  • Сред демодираната поетичност
    на избелялата ти стая,
    очаква те спокойно всичко,
    но себе си дали ще разпознаеш.

    От себе си дали ще си доволен,
    дали ще почнеш всико отначало
    или ще съблечеш стените голи,
    та себе си да промениш изцяло.

    Сред вещите пропили стари грешки,
    дали ще се поровиш мълчаливо
    или в небрежността си по човешки
    ще бъдеш уморен от справедливост.

    Но трябва да се върнеш в тази стая,
    на истини и пролетни заблуди.
    Отново в тъмното да помечтаеш
    и утре по-добър да се събудиш.

    Твоят стих ми напомни усещането за този...
    Преди много години попаднах на него и просто го запаметих, за съжаление не помня автора...

    Хубав стих!
Random works
: ??:??