Сонет в три изречения
По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди
на романа любовен „По здрач“.
Но тъгата горчива не слуша –
като кученце вярно клечи
на ръба на безкрайната суша
в най-безсънните ми очи.
В най-безлунния час през площада
мина сянка сребриста на мъж
и реших – Бог ми праща пощада,
а бе дъжд, само праведен дъжд,
потушаващ среднощната клада,
на която горях неведнъж.
Стихотворението спечели втора награда на VII конкурс за сонети „Лъчезар Станчев“ 2024 – Вършец. https://slance.eu/
© Мария Димитрова All rights reserved.
