Apr 13, 2007, 7:03 PM

СПАСЕНИЕ 

  Poetry
605 0 0
 

Вървя самотна през нощта,

не чувам и не виждам нищо,

не знам дали и през деня

ще видя светлината чиста.


Спасението е далече,

от никъде не идва помощ вече,

светът ми бавно се разпада

в неприятна изненада.


Но изправих се и продължих,

събирах сили непрестанно,

превърна се живота сив

в спасително кристално огледало.

© Дида Калякова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??