Спасение

Колко черни са дните и нощите. Болка свива стомаха на топка. Как ме гледа ехидно под веждите радостта от успешната клопка. Колко сляпо било е сърцето ми! (А уж трябвало него да следвам!) Притаената злоба в очите ти да не видя или поне да усетя... Колко пъти се подигра със съдбата ми! Преподписа сто смъртни присъди. Като стъклена чаша трошеше душата ми, после грижливо поправяше всички повреди. Прецъфтя любовта във очите ми и завесата безпощадно се свлече! Затаеният дъх във гърдите ми няма сили дори да излезе! Пръсти вплетох в молитва. Последната! Кръв, от ръцете ми бавно се стича... Свободната воля, подтисната и пренебрегната, днес за спасение от тук ме отвлича!