Feb 21, 2009, 7:54 PM

Спасител

  Poetry » Love
529 0 1

Стоя в стаята сама

и както аз обичам - на пода...

Като в капан съм - само тъмнина.

Не мога да намеря своята врата -

а тъй ми трябва капка светлина...

Добре, че беше ти -

да дойдеш със свещта!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Опал All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги има някой,който да запали светлинката на Надеждата.
    Поздрав.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...