Живея си живот познат
без недоимък и охолство.
Не съм ни беден, ни богат
сред здравото работно войнство.
Дори и стар, без къшей хляб,
от никого не ще да прося
и до спасителния бряг
ще се докопам сам, с подноса,
на който Бог ще нареди
плода, направо от Едем-а.
Ще бъда жив, като преди –
доволно сит, блажено дремещ.
И няма ли у теб вина,
ще има, то се знай, награда –
Божествената светлина
заслужено си я изстрадал.
© Иван Христов All rights reserved.