Живея си живот познат
без недоимък и охолство.
Не съм ни беден, ни богат
сред здравото работно войнство.
Дори и стар, без къшей хляб,
от никого не ще да прося
и до спасителния бряг
ще се докопам сам, с подноса,
на който Бог ще нареди
плода, направо от Едем-а.
Ще бъда жив, като преди –
доволно сит, блажено дремещ.
И няма ли у теб вина,
ще има, то се знай, награда –
Божествената светлина
заслужено си я изстрадал.
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
