Спектакълът спи в минало несвършено
Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати.
Все още са… ( Или пък са отвъд)
Събития в един сгъстен отрязък
в поредна репетиция за смърт.
По вертикала се изтрива всичко.
Прегръща те поредната дилема.
Препускаш,чакаш, мразиш и обичаш
и както винаги не ти достига време.
А после тишината пак превърта
онази лента с хора и събития,
с които всяка нощ изглежда дълга
докато клъцне с ножицата изгревът.
Като редуват светлото и тъмното
ще бъркат в джоба на сърцето липсите.
Все по- реални нощи ще те дърпат
далеч от ежедневното безсмислие.
Когато спре часовникът. Стрелките му
ще се превърнат в катинар на сънищата.
Антрактът е последна репетиция.
Спектакълът спи в минало несвършено…
.
© Дочка Василева All rights reserved.
