Спирка предпоследна
СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА
Влакът на живота напред лети,
по релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти,
на спирка слизаме и туй е краят.
Сега сме на предпоследна гара.
Молим влака да забави своя ход,
та с времето в безумна надпревара
още да се порадваме на тоз живот.
Сега е време за равносметка.
Кажи каква си диря ти оставил,
отваряйки след тебе твойта сметка -
добро ли, лошо ли си ти направил.
Колко планове ти още имаш?!
Задъхваш се, а времето не стига.
Колко неща искаш да направиш...
Чувстваш дъха ù - Черната пристига.
Животът свършва, краят наближава-
как сетните ти дни да са полезни?
Животът може много и да дава,
не се оставяй ти на мисли черни!
Радвай се на всеки миг подарен,
на Слънцето, на птичките, цветятя...
Когато дойде твоят сетен ден,
кажи: "Не живях напразно на земята."
© Анка Келешева All rights reserved.
