Dec 15, 2012, 9:11 PM

Спирка предпоследна 

  Poetry » Other
406 0 3

СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА

 

Влакът на живота напред лети,

по релсите се носи към безкрая,

а ние, пътниците - аз и ти,

на спирка слизаме и туй е краят.

 

Сега сме на предпоследна гара.

Молим влака да забави своя ход,

та с времето в безумна надпревара

още да се порадваме на тоз живот.

 

Сега е време за равносметка.

Кажи каква си диря ти оставил,

отваряйки след тебе твойта сметка -

добро ли, лошо ли си ти направил.

 

Колко планове ти още имаш?!

Задъхваш се, а времето не стига.

Колко неща искаш да направиш...

Чувстваш дъха ù - Черната пристига.

 

Животът свършва, краят наближава-

как сетните ти дни да са полезни?

Животът може много и да дава,

не се оставяй ти на мисли черни!

 

Радвай се на всеки миг подарен, 

на Слънцето, на птичките, цветятя...

Когато дойде твоят сетен ден,

кажи: "Не живях напразно на земята."

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??