– Спиш ли? Може би сънуваш.
Вън е тиха звездна нощ!
Във съня си се любуваш
на неземния разкош.
Аз все още не заспивам,
времето лети край мен.
Търся те и те откривам,
чакам утрешния ден.
Може би звездичка малка
ще ти шепне във нощта.
Тя е толкова прекрасна,
ще ти носи светлина.
Искаш ли да ме откриеш?
Аз съм тук, на твоя път.
Няма как да ме забравиш,
чувствата в очите ти блестят.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
