Споделено
С благодарност на Д.
В душата ми бушува огън,
изгаря ме в парцалените пламъци.
Боли ме...и отеква тътен,
от несподелените съмнения, изгарящи.
Душата ми ридае, плаче.
не може огънят да угаси,
и коленичила се моли, стене...
от болката да се освободи.
Пред теб застанала ти шепне
за сторените свои грехове,
ти с думи благи я отдръпна
от пламъците с думи две.
Не трябва, каза ми, недей така!
В ръцете ти е таз любов красива,
не я изпускай от своята ръка,
с доверието в нея, бъди шастлива!
Благодаря ти, за времето и думите,
за всичката ти добрина и сила!
И нека Бог с любов благослови,
добрината и душата ти красива!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
