Споделено
Споделено
Някак си необичайно дръзка,
се превърнах в център на цунами.
С девет бала обич в мен се пръска,
бяла нежност стапя мисълта ми,
плъзва в сетивата ми магично
и пристъпям в ореол на святост.
Просто да не вярваш - пак обичам!
Поглед ме превърна в прах от злато
и китарен звън превзе съня ми,
разтопи ме с устни без остатък,
пеят във душите ни камбани,
дните с него са безумно кратки.
С ласките ни земетръсно ложе
днес побърква двадесет етажа.
Никога не казвай, че не може
някой със любов да те накаже.
И летим, и факелно изгарят
в песните ни болка и несрета.
Ако видиш бард на тротоара,
оставѝ любов вместо монета!
© Геновева Цандева All rights reserved.
