Jan 20, 2008, 2:01 PM

Спомен

  Poetry
1.1K 0 20
Скъп Спомен изплува

в солените очи на Самотата.

Потърси своя смисъл във Мечтата.

 

Надеждата подаде му ръка.

Посочи му най-истинския бряг на Любовта.

Дари му Вяра, за да узнае Радостта.

 

И в топлата прегръдка на Надеждата

скъп Спомен се усмихна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолет Гаджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...