Спомен
815
0
2
Де да можех да те пратя,
откъдето си дошъл – Далечe!
гоня те; прокуждам те,
но ти оставаш.И се връщаш
още болка да сееш в менe:
Какво не съм ти дала,
че сега да го поискаш;
какво не съм ти подарила,
че сега да го крадеш:
Нищо... нищо вътре няма -
празен дом – душа и ден.
...
Искаш сълзи?! – ще намеря още!
Искаш вино?! – ще налея пак!
И ако можех, щях да те изпия с него,
за да те забравя сетне,
ала няма как...!
(Р. Иванова)
© Росица Иванова All rights reserved.
