Jan 28, 2014, 10:11 PM

Спомен 

  Poetry » Love
608 0 2

Де да можех да те пратя,

откъдето си дошъл – Далечe!

гоня те; прокуждам те,

но ти оставаш.И се връщаш

още болка да сееш в менe:

Какво не съм ти дала,

че сега да го поискаш;

какво не съм ти подарила,

че сега да го крадеш:

 Нищо... нищо вътре няма -

празен дом – душа и ден.

 ... 

Искаш сълзи?! – ще намеря още!

Искаш вино?! – ще налея пак!

  И ако можех, щях да те изпия с него,

за да те забравя сетне,

ала няма как...!

 

(Р. Иванова)

        

 

 

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??