Погъделичка отново струната стара,
аз мислех, че отдавна умира в ръжда,
но твойто докосване струната кара
отново да пее песента за дъжда.
Музиката лети, лети и се връща
в нощта със светкавици, с гръм и трясък
и бавно се съзнанието в спомен обгръща
и сърцето скала се разпръсва на пясък.
Песъчинките, вятър на все разпиля
и пак се дъжда впусна в атака,
над мене порой изведнъж се изля
и редом с небето, сърцето заплака...