Oct 17, 2021, 10:01 PM

Спомен

  Poetry » Love
706 0 0

Беше толкова отдавна, толкова далече.
Може би дори ти не помниш вече.
Забравила си мен и нашата любов.
За тази любов на всичко бях готов.
Дори след толкова години не мога да забравя.
Сещам се за теб каквото и да правя.
Усмивката ти помня, твоя нежен глас.
Помня силната любов, горяща между нас.
Често ми се иска да върна времето назад.
Често ми се иска нещата да се променят.
Понякога в съня ми с усмивка идваш ти.
В този кратък миг се сбъдват моите мечти.
Отново си до мен и е жива любовта.
Отново виждам красота, цветовете на света.
Но отворя ли очи оставам сам в тъмнина.
Ти не си до мен само сън е любовта.

През прозореца стоя гледам в мрака навън.
Така ми се иска да не беше просто сън.
Но теб те няма дори не знаеш за това.
Че след толкова време в мен е жива любовта.
Вървя по стари пътеки там със теб съм бил.
Вървя и зад усмивката болката съм скрил.
Дъждът се сипе аз те търся в тъмнината.
С този спомен аз съм сам във тишината.
Протягам се, но знам че няма да си там.
Ще продължавам да те търся в този свят голям.
Къде си ти, дали си спомняш за мен?
Питам се това всеки слънчев ден.
Дори да си забравила, имаш място във сърцето ми.
Имаш любовта, дълбоко скрита във очите ми.
Ти си тежък спомен, ти си болка и тъга.
Оставаш всичко за мен, ти си любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Друмев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...